Приморско е разположен на малък полуостров на брега на Черно море, в подножието на странджанските върхове спускащи се към брега. Цялото крайбрежие около Приморско е осеяно с руините на древни и велики градове. Зидовете на най-дълго просъществувалото населено място в района - Ранули, се извисяват на хълма наречен днес Вълчаново кале. През 2003 година беше открито дълго търсеното светилище на Ранули. На около 2-3 километра от крепостните стени, учените разкриха почти недокоснато от времето светилище-обсерватория, изградено от огромни частично обработени каменни късове, подредени в неправилни кръгове, като в определени дни на годината слънчевите лъчи проникват през процепите между тях. Локализирани са жертвеника, олтара, трона, и най-големия известен на науката долмен. Съградено е през 14 век пр.н.е., като се счита, че е използвано до 5 век сл.н.е.
Културни и природни забележителности:
Резерват Ропотамо съхранява огромни популации на рядко срещани ендемитни видове, сред гора надвиснала от огромните скали към морето. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона "Рамсарско място Ропотамо". Скалните образувания, които могат да се видят в резерват "Ропотамо" са предимно крайбрежни - пясъчни дюни, скалисти брегове, стръмни, терасовидни брегове. В рамките на резервата се намира и Змийският остров - неголям скален остров в Черно море. Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера растат водни лилии и блатна тръстика. От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват "Ропотамо". Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга . Резерватът е важен от орнитологична гледна точка. В границите на резервата се срещат 257 вида птици, от които 71 вида са включени в Червената книга на България. Установено е присъствието на осем вида птици, които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб.
Резерват Аркутино съхранява популации на водни лилии. От морето, блатото е отделено с пясъчни дюни, като на плажната ивица вирее пясъчна лилия. Плажът срещу блатото също се нарича Аркутино. От залива се разкрива и прекрасна гледка към остров Свети Тома - единственото място в България, където се срещат диворастящи кактуси.
Веселите скали - осеяно с големи заоблени камъни място от където се вижда голяма част от река Ропотамо от птичи поглед, както и Лъвската глава над реката.
Лов на елени
Благородният елен е разпространен из цяла Западна, Централна и Средна Европа и в европейската част на Съветския съюз - Кавказ, Крим и Централна и Източна Азия и др. У нас през XVIII и XIX в. успоредно с изсичането на горите той е бил поголовно унищожен и само благодарение на изкуственото му разселване сега се среща в цялата страна в Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, Сакар, Осогово, из горите на Добруджа, Лудогорието и др. Той предпочита високостъблените широколистни и смесени гори, в които има обилен подлес от меки и широколистни дървета и храсти. В иглолистните се задържа, кагото подлесът е богат с широколистни видове.
Ловът на тези животни се извършва само подборно чрез причакване, издебване и примамване. Причакването става привечер, когато еленът напусне леговището си , за да търси паша, или рано сутрин, когато се връща от паша. Добри резултати се получават след дъжд. Тогава водата, която капе от дърветата, безпокой животните и ги принуждава да излизат по-рано из нивите, ливадите и откритите места.
Едно от най-важните условия при този начин на лов е да се избере подходящо място за причакване. Ако няма естествени прикрития, необходимо е мястото да се маркира с няколко клона. За да се избегне неблагоприятното влияние на т.нар. подветряване, в практиката се използуват високите чакала. В никакъв случай обаче не бива да се стреля от чакалата за наблюдение край хранилките, тъй като елените се плашат и се пропъждат от района им.
Ловът на благородни елени чрез издебване е много приятен, но труден. Ловецът трябва добре да познава местата за пладнуване на животните и вървищата им.
Успехът зависи от това, дали той ще открие по-напред животното, или пък то ще го усети и ще избяга. Затова движението трябва да става безшумно, срещу вятъра, особено при планински терени, където еленът често сменя посоката си в зависимост от конфигурацията.
Освен пеша може да бъде издебнат и от обикновена дърварска кола. Това става много лесно в старите изреднени високостълбени насаждения. За целта колата се движи из гората и когато обектът е открит, ловецът скача незабелязано и се скрива зад някое дърво или храст. След като колата се отдалечи, той може да се прицели и да стреля. Ако това се върши направо от колата, дивечът се наплашва и после трудно може да бъде доближен.
Примамването се прилага през сватбения период. Ловецът имитира рева на слаб рогач, за да привлече по-силните и да възбуди ревност. За целта се надува т.нар. тритонова черупка. На върха си тя има отвор, през който преминава звукът; чрез разширяване и стесняване на друг отвор, който се регулира с ръката, се придават съответните интонации на рева. С този инструмент се възпроизвежда и победният рев на рогача при триумф над противника. Това подтиква подмамените да се придвижват по-близо. Използват се и други специални свирки.
Ловната етика изисква да се стреля точно и да се поразява дивечът на място. Нерядко се случва раненият елен да измине известно разстояние да умре, без да бъде открит. Тъй като трофеят, месото и кожата представляват ценност, такова разхищение е осъдително. Затова е необходимо да се знаят следните правила:
Благородният елен се бие с ловна карабина, снабдена с оптически прибор, на разстояние, не повече от 150м. Когато той стои напреко на ловеца, премерването става в плешката. Ако куршумът е улучил плешката в средата и сърцето, животното подскача нагоре и пада. При удар по-горе куршумът разкъсва белия дроб и еленът, подскачайки, пробягва известно разстояние и пада, защото дробовете му се напълват с кръв и той се задушава. Поражението в гръбначния стълб парализира животното и то остава на място. Ударите във врата са смъртоносни, но рисковани, а тези в главата - опасни за похабяване на трофеите. Попаденията в крайниците, таза и бутовете не са опасни за животното и то има възможност не само да избяга, но и след време да се възстанови.
Мястото на терена, където е ранено животното, трябва добре да се запомни и там да се сложи знак за улесняване на по-нататъшното издирване. Ако е необходимо, може да се използува дори специално дресирано куче, което търси по кървава диря. Издирването трябва да започне най-рано 2-3 часа след раняването, за да се изчака еленът да се изтощи и да падне по-близо, но не по-късно от 12 часа, тай като кучето загубва следите.
Нашият хотел може да Ви осигури това приятно изживяване, при проявен интерес от Ваша страна.
 |
|
